Знаете ли, че вашата млечна ферма най-вероятно може да произвежда много повече? Ключът се крие в нещо изключително подценявано особено в България, а именно копитното здраве на животните.

Оказва се, че куцотата не е просто често срещано заболяване, но е и една от най-сериозните икономически заплахи за млечния сектор. В България тя засяга над 30% от млечните крави, което значително надвишава глобалното ниво от 23%. 

Това състояние причинява големи загуби, като води до бракуване на кравите и намаляване на млеконадоя, особено когато не се прилагат адекватни практики за превенция.

По темата говори Христо Димитров, консултант по здравеопазване на копитата, който годишно обработва около 12 хиляди крави у нас и следи за тяхното копитно здраве.

"Големите загуби, които фермерите в България търпят са основно от куцота и бракуване на животните вследствие на копитните заболявания и хронични такива, които се проявяват.

Нямаме такава култура все още в млечните ферми. Ако правим сравнение със западни страни като Дания, Великобритания, Германия - при тях фермерите са вече пета, шеста генерация. Докато при нас генерациите при фермерите, особено в млечното животновъдство, са от втора до трета. И един вид те нямат изградена култура на мислене за тази поддържка, тъй като колкото повече мляко дава кравата, толкова повече поддръжка и търпи. Фермите в Западна Европа обработват своите животни от 3-4 до 5 пъти в годината, а в България това все още не е наложено като тенденция и горе-долу максимум до 2-3 пъти", обясни експертът.

Липсата на обучения и информация по темата, водят до множество проблеми, основният, от които е грижа за копитата по грешен начин. Това амбицира Христо Димитров да покани в България пионерът по копитно здраве - Карл Бурги, който има над 35 години стаж в областта.

В ексклузивно интервю за Агри.БГ той разкрива тайните за здраве на копитата и тънкостите, които помагат на фермерите да получават повече от своите животни.

"Основните проблеми с подрязването на копитата обикновено са липсата на превенция. Не предотвратяваме куцотата, а реагираме на нея. Третираме я, когато кравата вече е куца. На този семинар разполагаме с отлични знания за превенция и тук показваме на участниците как да прилагат правилната превенция, основаваща се на анатомията на животните. Проведохме урок по анатомия в зала, а навън показваме как правилно да се възстанови функцията на копитата", коментира Бурги.

Много фермери не знаят, че можем да разпознаем различни проблеми при кравите само по състоянието на копитата им. Какви са тънкостите? За какво трябва да следят фермерите - обяснява Карл Бурги.

"Обикновено, когато кравата има проблем, нейната мобилност намалява. Ако оценим степента на куцота по скала от едно до три, здравата крава е на първо ниво. Ниво две е съмнително, а при ниво три кравата видимо накуцва. И така при куцотата - 95% от проблемите са в копитото. При задните крака, 95% от проблемите са във външното копито, което е свързано с биомеханиката и анатомията на животното. Когато прилагаме превенция, се опитваме да възстановим анатомията, за да функционират копитата правилно. Най-честите проблеми са язва на петата, която е в задното, външно копито, и бялата линия.

Друг чест проблем е язва на върха на копитото. Тя се намира в предната част на копитото. Други чести проблеми са заразните заболявания като дигитален дерматит, който е хигиенен проблем. Тези бактерии обичат влажна и нехигиенична среда, в която лесно могат да се размножават.

Всъщност това е и четвъртият най-чест проблем, който е инфекциозен -дигиталният дерматит. Сигурен съм, че сте чували за дигиталния дерматит. Той всъщност е заболяване, свързано с хигиената. Бактериите, които причиняват дигитален дерматит, предпочитат влажна и анаеробна среда. Ако копитата са замърсени с оборска тор, това е идеалната среда за тяхното развитие. Заболяването е силно свързано с хигиената и донякъде с имунната система", обясни още той.

А знаете ли как трябва да изглежда едно здраво копито?

"Едно здраво копито е около 7,5 сантиметра дълго и е с 6 милиметра дебелина на подметката. Това е правилната дължина. Измерваме оттам, където роговицата се втвърдява.

Интересно е да се спомене, че крава, която куца през първите 30-40 дни след отелване, може да се забави с 30 до 70 дни в забременяването, а млеконадоят ѝ никога няма да достигне пик, защото е куцала в най-критичния период от живота си. И тук може би трябва да се замислим - не бихме причинили това на майка, която е родила детето си, нали? А го причиняваме постоянно на кравите. И всъщност това е една от причините, поради които наистина трябва да се образоваме повече", каза още Бурги.

Изгледайте цялото видео, за да разберете какви загуби може да претърпи една ферма, ако не прилага правилната превенция.