В първия материал от новата рубрика на Агри.БГ “Как го правят” ви срещаме с Начо Астебал от Испания. Начо е на 43 години, държавен служител по професия и фермер по призвание. Преди 16 години заедно със своето семейство започва отглеждането на месодайни овце от породата Съфолк, а днес той е един от топ развъдчиците в Южна Европа.

- Здравей, Начо, разкажи ни за себе си и за стопанството си.
- Здравейте! Много се радвам да бъда първият ви гост в тази нова рубрика. Аз съм от Испания, като в свободното си време се грижа за стадо овце, месодайно направление от породата Съфолк.
Нашето стадо се състои от около 40-50 разплодни овце, 3-4 мъжки и няколко женски шилета, които оставяме всяка година за ремонт. Фермата ни е само 6 хектара обработваеми пасища, като наскоро построихме обор от 300 кв. м.

- Как дойде идеята за отглеждане, а впоследствие и развъждане на Съфолк? Защо точно тази порода?
- Изминаха 16 години, откакто започнахме да отглеждаме Съфолк. Идеята за стадото дойде след като видяхме качественото месо, което животните дават. Това се случи в далечната 2003 г. През всички тези години се убедихме, че никоя друга порода не расте толкова бързо. Само при Съфолк можем да говорим за среднодневен прираст от 440 г/ден, след като сме имали животни, които са стигали и до 585 г/ден.

- Разбрах, че прилагаш някои доста интересни технологии в своето стопанство. Разкажи ни за тях. 
- През тези 16 години, посветени изцяло на размножаването на чистопороден Съфолк, ни помогнаха ветеринарни лекари, специализирани в размножаването на овце. По този начин успяваме да изпълняваме програмите за изкуствено осеменяване и трансфер на ембриони.

Изкуственото осеменяване ни е позволило да използваме най-добрите кочове от породата по всяко време, независимо дали са били в Шотландия, Ирландия, Белгия или някъде другаде. А трансферът на ембриони ни даде възможност да получим голям брой агнета от най-добрите ни женски животни.

- Ти се определяш като хоби фермер. У нас подобни дефиниции за хоби, малък, среден и голям земеделец липсват. Как е уреден този въпрос в Испания?
- Нашата ферма може да бъде класифицирана като малка, управлявана като хоби и като допълнение към семейния бюджет. Не знам обаче дали точно “хоби фермер” би било най-точното определение за нашето стопанство, защото в повечето случаи хобитата ни костват пари. В нашата ферма Llavandera Suffolks мислим да инвестираме всяко спечелено евро, за да продължим да развиваме генетиката в стадото.

- До колко един хоби фермер е рентабилен в Испания?
- Определено мога да кажа, че сме рентабилно стопанство. След толкова време в бизнеса със Съфолк имаме голям брой клиенти, които идват при нас, след като разберат, че генетиката струва пари. Тази подкрепа на клиентите ни тласка да подобряваме стадото си, за да продължим да бъдем еталон за породата в Южна Европа.

Ако нашето стадо не беше печелившо, нямаше да има смисъл да отглеждаме около 60 животни за цяла година. Би било достатъчно да имаме 4 или 5, за да ни е приятно да ги виждаме и да се занимаваме с тях с лекота.

- А къде намирате пазар за тези елитни животни? 
- Днес основният ни пазар е португалският. Наскоро именно там се създаде асоциация на животновъдите, отглеждащи породата. В Португалия се провеждат и няколко изложби през годината. Това означава, че имаме силно търсене от нашата съседка. Логично в Испания имаме голям брой клиенти и можем да кажем, че сме пренесли генетиката си във всички провинции на страната. Също така изнасяме във Франция, Белгия и Мексико.

- Обмисляш да представиш генетиката си и на българския пазар. Откъде дойде тази идея?
- Да. Нещо, което силно ограничава нашето разширяване, е спазването на времето за пътуване и почивка, установено от Европейския закон за хуманно отношение към животните. Този закон ни позволява да достигнем всяка точка на Европейския съюз с относителна „лекота“, но това се усложнява, когато клиентът е по-далеч.

Имаме търсене на животни от Турция, Ливан, Румъния. Мислили сме и за България като за най-отдалечената страна в тази посока в рамките на ЕС. Но не е лоша идеята именно в България да изпращаме нашата генетика, а страните в близост като Турция и Румъния да придобиват генетичния материал от вас. Или пък можем да помогнем директно на българските животновъди, които решат да заложат на нашата генетика и да произвеждат свои собствени животни от породата Съфолк.

- Дори като “хоби фермер” ти непрекъснато си канен като жури на различни изложби за овце.
- Да. В Испания се провеждат изложби за овце и национално първенство от 6 години. По това време спечелихме много състезания и няколко национални първенства с животни, родени в нашата ферма. Освен това аз съм единственият испанец, допуснат за съдия от Suffolk Sheep Society - субект с 200-годишна история в развъждането на Съфолк, който включва само 4-5 души, акредитирани като съдии извън Британските острови.

През 2015 г. имах честта да бъда поканен като съдия на Мексиканския национален шампионат, проведен в град Керетаро. Журирах и в Шотландия, Белгия, Португалия. Тази година бях поканен и за международен съдия на бразилския национален шампионат, който трябваше да се проведе през месец март, но не беше отложен заради Covid-19.

- Непрекъснато говориш за генетиката. Доколко тя е определяща за рентабилността на стопанството, но и най-вече за самите животни?
- Генетиката и доброто управление на стопанството са ключът към успеха на всяка ферма, а не само при Съфолк. Успех от гледна точка на икономическите резултати и признаване на ринга.
Ако твоята генетика работи, клиентите ще се връщат в твоя развъдник всяка година.

- Не мога да не попитам и за една особено важна тема - субсидиите. Кой и как те субсидира, за да достигнеш това топ ниво на развъдчик?
- Абсолютно никой. Аз нямам право на субсидии, защото не съм постоянно зает в земеделието. Това не е основната ми дейност, тъй като съм държавен служител. Земята е наша собственост и не сме получили нито едно евро от никоя институция, нито за купуване на генетика, нито за изграждане на нашите съоръжения, които включват инвестиция от близо 100 000 евро.

- А в тази връзка смяташ ли, че едно стопанство трябва да бъде субсидирано, за да е успешно?
- Вярвам, че както във всяка компания и сектор животновъдството трябва да получава помощ за неговото прилагане или подобряване. Началото е трудно, в която и да е област, и вярвам, че всяка държава трябва да заложи на животновъдството и земеделието като поминък.

Друго, което се тиражира, е стратегията едва ли не да направим безвъзмездните средства начин на живот. С това не съм съгласен. Вярвам, че земеделският производител трябва сам да работи и да установи рентабилността на своята ферма.