Когато си израснал по пасищата, родителите са ти предали своята любов към животните и си видял от първа ръка кое как се случва, няма как да не станеш животновъд. При това отдаден, отговорен, работлив. А когато предадеш наученото на своите деца, мисията е изпълнена.

От 8 ноември се подават заявленията за Ковид мярката

Така прави Никола Кулов – потомствен каракачанин, за когото животновъдството е начин на живот и препитание, откакто се помни. 

„От моите родители съм се научил на работа, да си давам кураж, да познавам животните и това, от което се нуждаят“, споделя животновъдът.

С помощта на премерена доза риск, усърдна работа, визия за развитие и помощта на правилните хора на правилното място, той и семейството му успяват да наложат своето стопанство и продукти с марката „Под Балкана“ в еталон за качество. А това няма как да се случи без подкрепата на съпругата Таня и двете им деца. 

„Мисля, че ще продължи за в бъдеще това, което сме захванали. Докарали сме нещата докрай, само трябва да се поддържа. Натискам младите да учат, но и да работят, защото само с учене не става. Животновъдството не пита дали имаш диплома, а нюх за отглеждане на животните. Младите са технологично напред, но телефоните и таблетите не помагат на терен“, категоричен е Кулов.

Родовите традиции и натрупаните през вековете добри практики са основата, върху която стъпва новаторското мислене на сина Яни и дъщерята Агора. Ролите са разпределени, като за маркетинга отговаря основно младата дама. От баща си тя се е научила да се труди, да не се отказва пред нищо и постоянно да надгражда себе си и семейния бизнес.

„Искаме да увеличим продуктите, които произвеждаме. Защо да не произвеждаме биволска моцарела – имаме животните и суровината. Виждам перспектива и в производството на сладолед“, убедена е красивата Агора.

Не всички млади хора като нея обаче са наследници на потомствен животновъд, затова попитахме опитния Никола Кулов какво би ги посъветвал, ако тепърва искат да извървят нелекия път на фермерството.

„Доста народ се захвана с фермерство. Четат, смятат с молива, но накрая сметките им не се получават. Първо ги съветвам да отидат в една ферма, да разберат дали това е тяхната работа. Ако им харесва и обичат животните, да се захващат. Лека по лека ще имат успех. Не става за година, две или пет, но ако имат мерак, ще имат успех“, оптимист е опитният стопанин.