Като се върна 24 години назад, не бих гледал биволи. В основата стои бизнесът – да спечелиш някой лев. Може и да са пет лева, но да ги спечелиш. А ние понякога и петте лева не ги взимаме, споделя за Агри.БГ биволовъдът Стоян Желязков от ямболското село Лозенец. 

Гледайте още: Моята ферма с биволовъдите Стоян Желязков и Йордан Койчев

Неговите сметки показват следното. Една крава дава средно 30 л мляко на ден. При изкупна цена от 0,90-1,00 лв./л приходът е 27 лв. Докато една биволица дава 8 л. Изкупната цена сега е 1,90 лв./л, което прави около 16 лв. Биволът яде по-евтино с 3,60 лв., но все пак разликата е осезаема.

„Преди Ковида всичко беше що-годе добре. Но през последните 3-4 години в биволовъдството е ад. Няма кой да изкупува млякото. Няма кой да дава нормална цена. И когато не си взимаш парите редово, няма как да оцеляваш”, категоричен е Желязков. 

Друг фактор, който оказва негативно влияние, е войната в Украйна и вносът оттам на сухо мляко. 

„България е залята със сухо мляко. Няма кой да го спре. Всички знаят, че тези, които го вкарват, ни управляват. Мандрите работят със сухо мляко, мога смело да го заявя. Не може ние да доим по два тона биволско мляко на ден и да няма кой да го изкупи. Никой не се интересува от биволско мляко. Това показва, че не се работи с мляко”, убеден е животновъдът. 

Стоян Желязков: „Пазар за биволското мляко няма. И няма, защото правилата в нашата държава не са такива, каквито трябва да бъдат.”

Когато върне лентата назад, преди повече от две десетилетия, той описва първите години като много трудни – почти толкова, колкото последните няколко. 

„Тогава дължахме по-малко пари към банките, сега са повече. Трудно беше, защото нещата в държавата още не се бяха стиковали. Влязохме в ЕС. Започнахме да получаваме субсидии, нещата потръгнаха. Ако не бяха европроектите, нямаше как да изградим нашата база. Без европейски субсидии е абсурдно да го направиш. Появи се фирмата, която изкупуваше млякото ни над 17 години макар и с леки закъснения. Биваха нещата”, спомня си земеделският производител. 

Редом до Ковид пандемията, войната в Украйна и фактът, че мандрата вече не изкупува млякото им, се нарежда и сушата, която допълнително усложнява ситуацията. И субсидията за обвързано подпомагане на биволовъдството намалява. 

„Нямам нищо колегите биволовъди. Искам всички да получаваме субсидия. Обаче нещата не са точно така. Ние се знаем колко ферми доим и реално продаваме мляко. Не е справедливо да делим парите с тези, които са си натирили животните по горите и са на паша, нямат нито обори, нито сгради. Всеки си намира форма и начин как да докаже, че е произвел това мляко от 400 литра, което дори е смешно”, коментира фермерът. 

Стоян Желязков: „Ние доим близо 800 тона биволско мляко на година.”

С промяната в Наредба 3 се планира животновъдите вместо да доказват количества да представят само договор с мандра за изкупуване на млякото.

„Тази промяна ще стимулира сивия сектор. В крайна сметка, всяка дейност се върши, за да има полза от нея. Особено във фермерството като цяло. Ние трябва да осигурим продукция. Иначе, за какво ги гледаш тези животни? Ако те не ти дават продукция, то е безсмислено. За какво ги сеем тези ниви? Нужно е доказване на продукция”, категоричен е неговият колега и съдружник Йордан Койчев. 

Всяка година в тяхната ферма се раждат минимум 150 мъжки малачета. През първите 20 години от своята дейност са ги угоявали за месо, но сметките никак не излизали.  

„Не можехме да си вземем парите дори за първите три месеца от тяхното угояване. Едно малаче яде по 6 л на ден, което прави 540 л за 90 дни. Ако сметнем заместителя по 1 лв., едно животно ни струва 500 лв. за 90 дни. Оттам го гледаш още година и половина, за да го продадеш. Не можехме да си вземем парите, които сме дали, камо ли да спечелим”, изчислява Желязков. 

Сега вече те подаряват мъжките малачета на „Зелени Балкани” за храна на животни от изчезващ вид, като орлета, соколи или лешояди. „През последните 3 години сме им дали над 500 малачета. Докъде сме стигнали! Това месо може да отиде за храна на човечеството, ако имаше например субсидии за отглеждане на тези малки мъжки животни”, смята Желязков. 

Тяхната ферма в Ямболско дава препитание на 30-ина семейства и дейността им има и социален ефект. „Ако фермата я няма в село Лозенец, тези хора няма да са тук. Те ще си потърсят препитанието на друго място, категоричен е Койчев.