Националният статистически институт (НС) не се интересува от конете, също както и много хора. Това каза пред Агри.БГ проф. д-р Георги Бързев, преподавател по коневъдство в Тракийския университет – Стара Загора. Той споделя своя поглед върху историята и настоящето на българското коневъдство.

„Коневъдството е един от традиционните отрасли в България“, започва проф. Бързев.

„Исторически то е вървяло както във възходяща линия, така и с периоди на спад. След 60-те години, поради различни исторически и технически фактори, броят на конете в страната е започнал да намалява.“

Днес, по думите му, у нас вероятно има около 150–180 хиляди коне, но точна статистика липсва, тъй като Националният статистически институт не следи този отрасъл с нужната сериозност.

„За съжаление, малко хора се интересуват от конете като важна част от животновъдството“, допълва професорът.

Проф. Бързев уточнява, че конете не са само за езда.

„Има коне за работа, за спортни състезания, но най-голямата група са конете, използвани в класическия конен спорт – в различните дисциплини на езда.“

Той подчертава, че развъждането на спортни коне е скъпо удоволствие и изисква сериозни инвестиции.

„Често казвам на студентите си, че единственият начин да се спечели от кон е да го откраднеш и след това да го продадеш веднага“, казва с усмивка проф. Бързев, визирайки трудностите в икономическата страна на коневъдството.

Историческото развитие на коневъдството в България е тясно свързано с обществено-икономическия строй и навлизането на техниката в селското стопанство и армията, което довежда до драстично намаляване на броя на конете след 1960 г.

„Имало е дори икономист, който е твърдял, че унищожаването на конете в България ще повдигне стандарта на живот 5–6 пъти – това са нелепи твърдения“, категоричен е проф. Бързев.

След разпадането на АПК и ТКЗС през 90-те години, когато конезаводите са били разформировани и броят на конете драстично намалява, Българската федерация по конен спорт остава единствената организация, която е спазвала стриктно принципите на племенното развъждане.

„Това е лично мое наблюдение и съм свидетел на тези процеси“, допълва професорът.

От края на 90-те години с възраждането на развъдните асоциации племенната работа се възобновява, започва създаването на бази данни, в които всеки кон, роден в дадена асоциация, е регистриран. Това създава предимство както за стопаните, така и за цялата система на коневъдството.

„Българското коневъдство е познато и уважавано не само у нас, но и в чужбина“, казва проф. Бързев с гордост. Той припомня два случая, в които плевенски жребци са били изнесени в Унгария – държава, от която е произлязла плевенската порода.

„През 1963 г. един български жребец е купен за спортен кон и след успешни участия е използван за разплод. Преди няколко години отново видях подобен случай с друг плевенски жребец, внесен в Унгария с цел развъждане.“

„Това показва, че сме създали нещо стойностно, което чуждестранните развъдчици търсят и ценят – това е велико постижение за българското коневъдство“, заключава проф. Бързев.

Подкрепете независимата журналистика