Жътвата е в ход на все повече места по света и за това темата на Епизод 6 на подкаста  “Динамика на зърнените борси” също ще бъде посветена на нея. 

Какви са прогнозите, доколко те отговарят на реалната картина, какви са цените в момента и какво ги определя, това са въпросите, на които ще се опитаме да дадем адекватен отговор, от гледна точка на фактите.

Още в самото начало бих искал да поясня, защо отделяме толкова голямо значение на прогнозите, след като те варират в толкова широки граници и често не отговарят на крайните резултати. 

Обръщаме им такова значение, защото въпреки тяхната условност, в крайна сметка точно те задават дневното движение при цените.

Едва ли някой днес помни първите прогнози за сезона на USDA, MARS и други, но към момента на излизането си, всяка една от тях дирижираше дневните цени. 

Пресен пример в това отношение е една от последните прогнози на USDA за България, в която се твърди,  че страната очаква 7 млн. тона пшеница и 7% ръст в производството на ечемик. Дали прогнозата ще се превърне в реална цифра или не – времето ще покаже, но моментния натиск на пазара вече е факт.

Производител от североизточния регион на страната ми разказа как в петък е получил оферта за своя ечемик (300 лв./тон), в понеделник същият търговец заявява, че спира с покупките, а във вторник оферира 270 лв./тон. 

Това е класически пример за влиянието на прогнозите върху пазара. Утре прогнозата може да претърпи поредната корекция и да завие в съвсем различна посока, но за фермера, който трябва по една или друга причина да продаде днес – това е крайната цена.

И така, обемът на руската реколта е тема, която вълнува пазарите и от двете страни на океана. Първоначалните прогнози, базирани на лошото време в Русия, чертаеха значителен спад в производството, което доведе до краткото повишение на котировките през май.

Впоследствие, прогнозите започнаха да се преразглеждат с ръст, което автоматично докара нов спад при цените. 

Към днешна дата, Министерство на земеделието в Русия вижда обща реколта от 132 млн. тона, включително 86 млн. тона пшеница и 28 млн. тона маслодайни култури.
Междувременно Департамента по земеделие на САЩ (USDA) намали прогнозата си до 83 млн. тона пшеница, докато водещите руски анализатори Sovecon и Ikar, определят реколтата от пшеница съответно на 80,7 и 82 млн. тона.
Експертите от Argus са още по-скептични в прогнозата си за производството на руска пшеница тази година до тригодишно дъно от 79,5 млн. тона.

Тоест, темата приковала световно внимание варира грубо казано в едни 6 млн. тона. 

Това количество може и да е равно на производството на България, например, но за световната търговия това е капка в морето, която обаче в момента движи цените. Още повече, че поради спорния си статут Кримска, Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка област, които сумарно произвеждат около 6,4 млн. тона не е ясно на чия сметка ще бъдат записани.

В този контекст, ще припомня нещо, което коментирахме в предишни предавания – валутите като индикатор на задаваща се промяна. 

На 26 юни йената падна до 160,87 за долар - най-слабата си стойност от 1986 г. насам. Според експерти, това се дължи на рязкото повишаване на доходността на американските държавни ценни книжа. 

Но няма как да не направим връзката между укрепващия в последно време долар, девалвиращата йена, краят на петродолара и претенциите на БРИКС. 
Обратно в Черноморския регион, нека погледнем Украйна. По последни данни на тяхното министерство, продукцията в страната е преразгледана нагоре до 56 млн. тона, в сравнение с 52,6 млн. тона в предишната оценка. Прогнозата включва 21 млн. тона пшеница, 28,5 млн. тона царевица и 5 млн. тона ечемик.
Следствие от тези данни, цената на пшеницата от нови култури започна да показва признаци на бързо падане. 

Украински анализатори казват, че само през миналата седмица цената на пшеницата е загубила почти 10 евро за тон.

Според тях, спадът в цената на пшеницата се крие в стратегията на изкупвачите на зърно.

Ликвидирането на дълги позиции или тегленето на печалби от търговците преди прибирането на реколтата добавя натиск върху цените на фючърсите и намалява котировките.

Така, в момента цените на украинската пшеница, DAP Украйна (Одеса) са: 

  • протеин 12,5% около 198-200 долара/тон;
  • протеин 11,5% около 195-197 долара/тон;
  • фуражна около 182-185 долара/тон.

Въпреки продължаващите военни действия, Украйна успя да поддържа добри общи количества за износ на зърно. Според данни на Службата за външно земеделие на Департамента по земеделие на САЩ (FAS-USDA), Украйна все още е четвъртият в света износител на царевица и шестият в света износител на пшеница през 2023-24 г.
И докато някои страни от ЕС (като Унгария например) виждат заплаха в лицето на украинския износ, други му създават алтернативни канали. 

С капацитет от 3 млн. тона годишно, наскоро откритият терминал за трансбордиране на зърно на Grampet Group в Дорнести, Румъния, се очаква да укрепи позицията на страната като железопътен и логистичен център в Централна и Югоизточна Европа, като същевременно подпомага трафика на зърно от Украйна.

Но да се върнем към прогнозите. 

Конкретно за Румъния, се очаква да прибере рекордните 10,45 млн. тона пшеница по данни на Argus, което би било малко под прогнозата, направена по-рано тази година.

Международни анализатори твърдят, че Черноморските цени в ЕС, в лицето на Румъния и България, са по-ниски, тъй като те търсят експорт за новите си реколти и цените в момента са около същото ниво, като на руската пшеница.

Справка от миналата седмица показва, че румънската 12,5% протеинова пшеница за доставка през юли е била около 233-237 долара за тон FOB, докато руската 12,5% протеинова пшеница с черноморска доставка през юли е била 232-235 долара за тон FOB.

Въпреки че ситуацията е динамична, тя не е толкова непозната за зърнените пазари. Според Щефан Фогел, анализатор на Rabobank в Сидни „…веднага щом комбайните започнат да жънат и количествата тръгнат по веригата за доставки, това обикновено е моментът, когато цените са под най-голям натиск“.

Според неговия колега Андрю Уайтлоу от ADM, с напредването на жътвата, пазарът ще намери своето дъно и скоро след това ще видим известно стабилизиране на ценовите нива.

Говорейки за пшеницата, не остана много време да се спрем по-подробно върху пролетниците, но най-общо може да кажем, че и там метеорологичните модели служат за основа на прогнозите, които диктуват ценовите нива.

По последни данни, сушата в основните производствени зони на Черноморския регион вероятно ще попречи на добивите от слънчоглед и царевица, докато проливните валежи Съединените щати след почти рекордни температури заплашват да нанесат щети върху реколтата, да ударят световните доставки и да повишат цените.

Това са цифрите за момента от световните агенции, следете и следващите ни предавания в които ще ви информираме за актуалното развитие на пазара.

👉 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.