Накратко: 

Тема на Епизод 4 на рубриката „Динамика на зърнените борси" на Агри.БГ е структурата на зърнените пазари, типовете сделки и факторите, които „вдъхват“ живот на тази система. 

Опитът от практиката показва, че термини като спот, фючърс и форуърд са познати, но механично използвани думи и затова в този епозид ще се опитам да направя най-общо представяне на тяхното значение.

Спот цена 

Фермерите работят главно на спот и форуърдни пазари, защото там всъщност се прехвърля собствеността върху стоките.

По дефиниция, спот цена е стойността на дадена стока, валута или финансов инструмент за незабавна доставка и плащане.

Това е цената, на която активът, в случая зърното, може да бъде купено или продадено незабавно.

Спот цената е важен показател за текущото състояние на пазара и се използва като референтна точка при извършване на сделки.

Фермер, който решава да продаде пшеница, я доставя на местен търговец, претеглят я, оценяват и получава заплащане в същия ден. 

Преди реално да достави зърното, фермерът не знае точно каква ще бъде цената, въпреки че може да види тарифите, платени за стандартните класове през този ден. 

Повечето фермери напускат търговската верига точно на този етап.

Сделка „на зелено” 

Форуърдните договори (познати у нас като сделка „на зелено“) добавят времево измерение към паричните пазари. 

Подобно на паричния договор, форуърдният договор определя местоположението, качеството и сумата. 

Но собствеността върху стоката не се прехвърля на датата на договора. По-скоро форуърдният договор определя трансфера някъде в бъдещето, въпреки че цената е установена на датата на сключване на договора.

Форуърдните договори също могат да бъдат с базисна цена, като ценовите нива се установяват по-късно чрез фючърсни сделки.

Такива договори се използват широко при износа и вноса на стоки, тъй като физическото движение отнема време. 

В допълнение, те се използват масово от преработватели като мелници и маслобойни, за да осигурят непрекъснато снабдяване в техните производства.

Въпреки това, форуърдните договори по своето естество остават неликвидни. 

Конкретно количество, качество и местоположение е малко вероятно да бъдат привлекателни за друг потенциален купувач или продавач. 

Следователно е сравнително трудно да се търгува форуърден ангажимент, ако пазарните условия се променят и купувачът вече не се нуждае от стоката.

Фючърсни договори 

Фючърсните договори са стандартизирани форуърдни договори, а фючърсните пазари са организираната търговия с тези договори. Потенциалните месеци и дати за доставка са предварително посочени. 

Единственият елемент за договаряне е цената.

Пазарът на фючърси е широко отворен за конкурентни покупки и продажби, като така се противопоставя на господството на която и да е фирма или група, за разлика от физическите пазари.

Ето защо фючърсните пазари на селскостопански продукти в световен мащаб се превърнаха в основни пазари за определяне на единна базисна цена. 

Спот и форуърд сделките до голяма степен се определят от фючърсните цени, като се вземат предвид разликите във времето, мястото и качеството. 

Благодарение на фючърсните пазари, форуърдните транзакции с по-дълъг времеви хоризонт могат да бъдат подписани моментално. 

Производителите на пшеница например, могат бързо да видят оферта за фючърсни цени и да продадат реколта, която дори не е засята или все още не е прибрана.

Както вече споменах, фючърсните договори за зърно се търгуват на организирани борси, което ги прави високо ликвидни. 

За разлика от тях, форуърдните договори за зърно, обикновено са двустранни между две страни. Това може да направи почти невъзможно прехвърлянето на собствеността на трета страна, която желае да се съгласи с всички персонализирани условия.

Тази стандартизация може не винаги да е лоша за купувача. Докато фючърсните договори обикновено изискват от участниците да обявят определен марж за покриване на потенциални загуби, форуърдните договори за зърно може да не изискват това. Вместо това двете страни могат да излязат с конкретно кредитно споразумение.

И не на последно място, фючърсните договори за зърно обикновено се уреждат в брой. 

Рядко се случва физическа доставка на зърно по фючърсен договор. 

Междувременно форуърдните договори за зърно често включват физическа доставка на зърното, което може да създаде допълнителни логистични и финансови рискове. 

Като цяло, хеджирането с фючърси може да помогне на бъдещия купувач или продавач на зърно, предпазвайки ги от неблагоприятни движения на цените.

Хеджирането с фючърси може да помогне за определяне на приблизителен ценови диапазон месеци преди реалната физическа покупка или продажба. Това е възможно, защото паричните и фючърсните пазари са склонни да се движат в тандем и печалбите на един пазар биха могли да компенсират загубите на друг.

След като разгледахме различните типове сделки, дойде време да хвърлим светлина и върху онези фактори, които поддържат динамиката на пазара.

Какво определя цената? 

Обичайният въпрос е „ще има ли цена тази година?“. За съжаление, отговорът никога не може да бъде еднозначен. Цена винаги има, но какво определя нейния размер?

За някои определяща е думата на търговците от региона, други намират връзка с наличието на кораби по пристанищата, трети са на мнение, че държавната намеса оказва влияние, четвърти виждат корелацията с климата, пети гледат към заобикалящият ни черноморски регион, шести – към ЕС, седми към световните борси, долара, петрола и т.н.

Безспорен факт е, че всички тези фактори оказват влияние, но би било погрешно да ги разглеждаме като самостоятелни единици. Те са взаимно свързани и зависещи едни от други, а влиянието им върху пазара е синергично.

Зърнените запаси са наложени като модел във всяка държава и действат като буфер между производителите и потребителите на зърно. Обикновено, понижението на запасите се случва ако търсенето се увеличи по-бързо от предлагането, което води до по-високи цени на продукцията.

Падащите нива на запасите обаче могат да направят пазара по-уязвим от непредвидено прекъсване на предлагането или внезапно нарастване на търсенето. 

Прогнози 

Така или иначе, в момента се намираме в обратната ситуация – световните нива на запасите продължават да стоят на тревожно високи нива, подхранващи депресията на пазара.

В прогнозите си за края на сезон 24/25, USDA вижда световните запаси от пшеница да спаднат до 253 млн. тона, нещо с което търговците на този етап не са склонни да се съгласят, но така или иначе дотогава има още много, много време, през което големите обеми ще продължат да тежат върху ценообразуването.

Друг фактор представлява т. нар. правителствена намеса. Като се има предвид, че пшеницата е един от най-важните източници на храна, правителствата и икономиките - както развитите, така и развиващите се, често се стремят да ограничат предлагането ѝ с цел в определен момент да подпомогнат местните фермери, потребители или и двете страни.

Правителствата могат също да ограничат износа на някои основни хранителни продукти, най-вече когато страхът от вътрешен недостиг и/или високи цени е голям. Редица държави,  като Русия, Турция, Китай и др. често налагат ограничения за износ на пшеница, за да поддържат вътрешните цени на по-ниско ниво и да осигурят наличност.

Мнението на експертите обаче е, че такива действия влошават ситуацията на глобално ниво. Чрез намаляване на количеството пшеница достъпно за световния пазар, цените се увеличат допълнително.

Глобалните събития през последните три десетилетия промениха пазарите завинаги. 

Рецесията, нивата на безработица по света, шоковете в цените на енергията и съответните парични политики в цялата световна икономика, COVID кризата и още куп събития са причина за промени в цените на пшеницата.

Пример за изкривяване на пазара е наложеното в началото на 80-те години американско ембарго за износ и търговия със зърно и технологии със Съветския съюз в отговор на инвазията им в Афганистан. 

Мярката е рестриктивна и кара бившия Съветски съюз да се пренасочи към Турция и други дестинации. Години след това ембаргото отпада, съюзът се разпада, но не и новосъздадените връзки. 

Пазарът беше променен.

Днес, отново сме свидетели на редица ограничения, налагани от ЕС и САЩ в отговор на военните действия в Украйна, но какъв ще бъде глобалният ефект от тях и как ще се променят зърнените потоци, само времето ще покаже.

А анализ върху следващата графика, можете да видите във видеото. 

👉 Вижте плейлист в YouTube с „Динамиката на зърнените борси“ на Боян Иванов, създадена специално за Agri.bg.