Когато се занимаваш с биологично земеделие, трябва да го правиш със сърце и желание, да разбираш законите на природата и да се съобразяваш с тях. Вече 9 години Милена Минчева и семейството й обработват 185 дка собствени полета в община Генерал Тошево. 

„Всеки, който реши да се занимава с биологично земеделие, първо трябва да се запознае с основния си инструмент – почвата. Ама наистина да се запознае. Тя е като малко дете“, категорична е Милена и обяснява:

„Трябва да знаеш какво я боли, къде е боли, какво й липсва като храна, тоест един химичен анализ много бързо може да ти даде ясна картина в какво състояние е самата почва. В момента се намираме на една от най-плодородните почви в Добруджа - чернозема. При него гранулата е задължителна, тоест вътре да може да влиза въздуха спокойно при обръщане, при работа. Когато започне да вали, тя сменя цвета си и става черна. От там идва всъщност и черноземът.

Когато започнахме експеримента с микроорганизмите, при лабораторния анализ се установи, че хумусният слой на нашия чернозем е 3,6 като съдържание на хумус. След като минаха 3-4 години, хумусният слой стана 5%, т.е. абсолютно добро състояние на почвата. Тя е хранително богата, така че може да разчитаме, че в рамките на следващите години тя ще почне да дава, да се отблагодарява за това, че не е отровена с изкуствените торове и точно това се получи.

В момента ние вкарваме много малко препарати за растителна защита. Обикновено сяра, това хвърляме най-вече, за да може да подхранваме растенията. Всичко идва от почвата. Биологичното земеделие дава храна на самото растение. Запазим ли си почвата, растенията ще излизат здрави и съответно и разходите те намаляват“. 

В сърцето на Добруджа – безкрайните полета, върху които се прилага интензивно земеделие, е трудно да направиш изключение и да спазиш всички екологични изисквания. Милена и Недялко успяват и преди 9 години получават сертификат за биопроизводители. Идеята им се заражда още преди 32 години, споделят стопаните. 

„Започнахме лека-полека да замисляме да се върнем към корените си и да работим земята, с която разполагахме. Така или иначе ние останахме с нея земя, не купувахме друга. И това е 2013 година, когато излезе първият така законов вариант на биологично земеделие, ние решихме директно да се включим, защото в рамките на тези години от 1992 до 2013 ние преживяхме много неща, но за да запазим себе си като собственици, трябваше нещо да направим. И биологичното земеделие ни даде дава за възможност.

Първо да запазим полетата си в реални граници и второ да можем да работим спокойно, защото действително, както казвам аз, биологичното земеделие е висша форма, висш пилотаж на земеделието. Не защото е сложно, а то е сложно в своята простота, защото е природно“. 

Семейството използва препарати за растителна защита, които са на основата на естествени биологични продукти. Дори при хвърлянето на животинска тор се избират биологично сертифицирани животни. 

„Какви бяха перипетиите до 2013? Правехме експерименти. Ние двамата сме образовани хора, децата ни също, така че всеки беше впуснат в науката да търси източник и знания за това как можем да превърнем нашата земя в биологична. Случайно попаднахме на производител, който ни запозна с неговия продукт микроорганизми, които действат аеробно, анаеробно в почвата, т.е. произвеждат азот 12 кг за 6 месеца. Тоест зимата, като положим, примерно, в пшеницата, до пролетта, тя вече има произведен собствен азот. 

Тогава всъщност дойде – уау, значи може! И така дойде правото да можем да участваме по програмите за биологично земеделие и без колебания и без съмнение ние се впуснахме в точно този вид земеделие. Приключение е силно казано, но в същото време е преживяване всяка година, защото климатът се променя. То няма едно и също. Не е приключение за момента, а то е целогодишно изживяване, защото ние трябва да я наблюдаваме. Ето, както виждате пшеницата ни в момента - нито е болна, нито е гладна, а няма грам тор в нея в момента". 

Пшеницата е най-стратегическата култура в Златна Добруджа. В биополетата се оказва, че хлебното зърно също е на почит, споделя Милена. „Мога да кажа с гордост, че една от стратегически позиционираните в пространството е българска пшеница. Хлебна и наистина генетически е подходяща за нас, българите и за нашите почви. Не случайно земеделският институт е точно в Генерал Тошево, просто защото почвата е подходяща.

Това е тяхна интелектуална собственост, но ние си я гледаме на нашите биологични полета. Естествено, добивите не са големи, не са онези големите като големите земеделци, но ние не търсим количество и обеми, ние търсим качество. А в момента тя ни се отблагодарява с най-доброто си качество“. 

Именно качеството е ключовият фактор, за да се насочи семейството и към преработката на различни видове брашна. Меленето на ценното зърно с каменна мелница носи принадена стойност. Така вече четири години Милена и Недялко произвеждат биологично сертифицирани брашна от лимец, спелта, пшеница, царевица, теф и други. 

„Голяма част от субсидирането ние връщаме обратно в дейността. С тази субсидия, с такива субсидии, ние си създадохме биологична каменна мелница. Биологична защото и тя е регистрирана като такава. Тоест, ние не мелим конвенционално никакво зърно. Ние работим само наше зърно и ако някой ми докаже, че и неговото зърно чрез сертификат е биологично отглеждано, само тогава му правим услугата на ишлеме“.

Защо биопроизводителите си правят труда да се борят с вятърни мелници през годините и залагат на чиста почва и чисто зърно? „Нас няма да ни има, но земята ще е тук. Затова ние обучаваме и нашето поколение, обучаваме и хората след нас. Даваме възможности на отворени врати, така че да могат да дойдат хората, да видят, да се убедят, че е действително биологично земеделие, и то в зърнопроизводството“, споделя още Милена Минчева.