Как се прави биоинтензивно земеделие и какво всъщност представлява то? За да разкажат пред камерата на Агри.БГ застанаха двама приятели, които от няколко години практикуват в близкото до столицата село Иваняне именно такъв тип земеделие, отглеждайки зеленчуци.
Христо Бойков е завършил “Управление на биоресурсите” в Австрия, но връщайки се в България открива, че пътят към успеха започва от самия него.
Стартира с отглеждането на зеленчуци в два селски двора, но скоро след това разбира, че му е необходима повече площ, за да практикува земеделието, което го влече. Покрай риболова той се запознава с Христо Христов и споделяйки един начин на живот, двамата решават да наемат земя в близост до столицата, за да създадат градината, за която мечтаят.
Моторът на логистиката и маркетинга на продукцията пък е Радослав Русев. Така се ражда градина “Сезон”, която разполага и със собствен магазин в столицата.
“Тук сме от 2,5 години, сравнително в началото на проекта. Имаме около 5,5 дка площ и изграждаме перманентни лехи с компост. Трябва да са 100 на брой по 30 метра.
Това ще е цялата градина. Отглеждаме доста видове зеленчуци, около 40 вида - от пъпеши и дини до чери домати, краставици, чушки, тиквички, млад джинджифил, пак чой и разни азиатски зеленчуци, които тук са доста слабо популярни”, разказва Бойков.
За момента обаче около половината от площта се обработва и сади.
По думите на Бойков идеята е да практикуват биоинтензивно земеделие, което представлява сложен тетрис от много видове култури.
“Една леха се сади 3-4 пъти годишно, различни култури и е доста интензивно производство. Количествата зеленчуци, които могат да излизат оттук на година са доста, около 15-20 тона. Като става въпрос за голямо разнообразие, бутикови количества, не за големия пазар”, уточнява той.
“Гръбнакът на нашето земеделие е компостът. Изграждаме повдигнатите лехи с 15 см компостен слой, като всяка година добавяме 1/5 от това отгоре”, разказва Христо Бойков.
Двамата приятели споделят, че разраствайки се до пълния обем на градината, те ще могат да осигурят на хора от града, желаещи да практикуват такъв тип земеделие компост, дървен чипс и инструменти.
От месец имат и собствен водоизточник, с който могат да напояват градината.
“Откакто стъпихме на терен, се надявахме, че в рамките на 3 месеца ще можем да имаме вода от сондаж и пресметнахме, че за известно време с водоноска ще оцелеем предвид малките количества земя, които бяха”, коментира Бойков.
Но тези 2 месеца се оказват почти 3 години.
“Зеленчуци без вода, особено като има такива лета, като това, което беше, е тотално невъзможно. Вече имаме вода, имаме сондаж и плановете ни са да залеем пазара с интересна продукция”, кани се Бойков.
По думите на Христо Христов пък опитът, който се придобили в това време е безценен и не би заменил работата си на полето с никоя друга.
“В момента за есенно-зимния сезон имаме три оранжерии, в които ще отглеждаме предимно кореноплодни - алабаш, моркови, цвекло, листни салати, зелен лук, бейби миксове. Оранжериите са на площ от около 700 кв. м, но гледаме да оползотворим максимално, за да извлечем максимума от тази площ”, казва Христов.
Средства за борба с вредителите и торове за подхранване си набавят от самата природа - внасят полезни насекоми, изолират бактерии и залагат повече на превенцията, отколкото на лечението.
Пласират продукцията си без проблем, тъй като разчитат на различни сортове, интересни култури, към които има апетит от ресторанти, магазини и любители. Диверсифицирали са доставките, за да могат да оцелеят при стресове на пазара.
Какви тайни още разкриват Христо Бойков и Христо Христов, вижте във видеото.
0 КОМЕНТАРА