Дали залаганите в момента интервенции за преходния и за следващия програмен период на ОСП ще доведат отново до нов наплив на т.нар. субсидаджии в сектор “Биопроизводстсво” или ще започне реална динамична биологична дейност, която ще помогне да се стигнат онези проценти, за които говорим от години, че трябва да бъдат достигнати като производство в България? 

Биопроизводителите искат разширение на екосхемите

“При екосхемите това е напълно възможно да се стигне до източване. Ние предложихме да има биологичен прием и по Първи стълб. Т.е. сигурните, директните плащания да стигнат до биопроизводителите, обаче там са направили една единна ставка. Трябва да се използва методологията за приема по мярка 11, която знаете, че е по Втори стълб. Тук вече има много да се работи. Имаме много забележки”, посочи Албена Симеонова, председател на Българска асоциация “Биопродукти”.  

Видели сте как се покачва броят на биофермерите в зависимост на това дали ще получат допълнителен ранкинг за някои от проектите - дали по подмярка 4.1 или по 4.2. След това, като свършиха тези приеми, биопроизводителите намаляха отново, коментира тя излезлите наскоро данни в Евростат. Според тях страната ни отчита намаление с 28% на използваната земеделска площ (ИЗП), сертифицирана за биологично производство, само за една година - от 162 332 ха през 2018 г. на 117 779 ха през 2019 г., сочат данните. Делът на биологичните площи у нас е 2,3%, като след нас се нареждат само три държави - Ирландия (1,63%), Малта (0,47%) и Исландия (0,37%).

“Бяхме станали 7500, а сега са паднали до към 6800 - разбира се, не можем да кажем за предходната година. От една страна фермерите, които са искали да се занимават с биологично производство - особено на тези, на които не им е по сърце, са видели, че тази работа не е за тях.

Сложни изисквания, много документация, много проверки... Тези, които са си мислели, че могат да правят биологично земеделие, без да спазват всички правила за биологичното производство, просто трябва да забравят за това.

Много субсидаджии има и ако погледнете регистъра на сайта на министерството, първите 50, с малки изключения, са точно такива - без добиви, огромни площи, заети предимно със зърнени култури. Култури, които трудно могат да се отглеждат по биологичен начин - кориандър, да речем, 10 000 дка”, обобщи ситуацията Симеонова. 

Сега вече изискванията са различни, за всеки един парцел трябва да си декларирал добив, трябва да си го реализирал някъде - продал, подарил или си го използвал в собственото си стопанство, отбеляза тя и допълни: “Така че става въпрос и за отпадане на такива пишман стопани”. 

Албена Симеонова: Не могат да покрият България с противоградни ракети. В много от районите - предимно заети с трайни насаждения, с лозя, няма наблизо площадка, от която да се борят с градушките.  

Сушата миналата година не успя да засегне 300-те декара биолозя на фермерката, но пък е имала други проблеми с природата. 

“Стана много хубаво грозде и от него хубаво вино, но за съжаление много малко. Мен не споходиха два пъти градушки и трябва да се мисли в тази мярка. Преди време имаше възможност да кандидатстваме за противоградни мрежи. Няма от 2012-2013-а такъв прием. Трябва агенцията по лозата и виното да се задейства и да предложи на Министерството на земеделието такава мярка, но засега я няма”, посочва със съжаление Симеонова. 

Председателят на асоциация “Биопродукти” отбеляза, че има много работа по биологичното производство у нас. Какво още сподели тя пред Агри.БГ - вижте във видеото.