Изминаващата 2021 беше една от поредните тежки години за месодайното говедовъдство. Не че всяка не носи своите изненади, но в тази като че ли се бяха посъбрали повечко. 

Говеждото месо като жертвено агне на една сделка

В началото дойде надеждата със скромната държавна помощ по de minimis. След това обаче се наредиха проблемите. Сушата наложи нечувано високи цени на фуражите, токът и горивата също удариха силно в портфейла на фермерите. За съжаление, ликвидацията на поголовието е повсеместно. Няма как да държиш животните гладни. Много стопани предпочетоха ужасен край, отколкото ужас без край. 

А тези, които изчакаха обвързаното подпомагане в края на годината, надявайки се субсидията да им покрие разходите, отново останаха неприятно изненадани. Заради увеличения брой заявени животни по схемата за месодайни крави под селекционен контрол с 16% ставките се оказаха по-ниски спрямо година по-рано. 

И сега стопаните се чудят как да оцелеят, как да си направят разчетите, че да им излязат сметките. Не са малко тези, които вече искат да теглят чертата и да се откажат. Но и това не се оказва лесна задача, защото няма купувачи. Секторът не е апетитен за инвеститорите, защото изисква денонощна работа и всеотдаен труд. 

Каква година изпращат животновъдите в месодайно направление и дали виждат светлина в тунела, попитахме Стоян Чуканов – председател на Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ). Вижте повече във ВИДЕОТО.