x
Национална мрежа за
селско стопанство
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук
Константин
Добавен от:
konstantin

Въпросът е изпратен на: 2010-05-14 16:56:04

До: Министерство на земеделието и храните ( МЗХ )

Как ще бъдат субсидирани ЗП след приключването на ПРСР през 2013 г. Правят ли се преговори и проучвания или всичко ще се реши от други в последния момент и всичко пак да стане за сметка на българските производители?

Отговор на Министерство на земеделието и храните ( МЗХ ): През м. април 2010 г. еврокомисарят по земеделие Дачиан Чолош стартира широка обществена дискусия относно бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), нейните цели, принципи и принос за икономическата стратегия "Европа 2020". Целта на дебата е да се проучат мненията както на обикновени граждани, така и на фермери, земеделски съсловия, неправителствени организации и експерти. Дискусията е фокусирана върху въпросите:  Защо е необходима обща европейска селскостопанска политика? Какви цели поставя обществото на селското стопанство във всичките му различни подотрасли? Защо трябва да се реформира ОСП и как да се отговори на очакванията на обществото? Какви са инструментите на бъдещата ОСП? Интернет-страницата за участие в обществената дискусия е: http://ec.europa.eu/agriculture/cap-debate . След като анализира направените предложения, в края на годината Европейската комисия ще представи идеите си за реформа на ОСП за периода след 2013 г. Очаква се реформираната ОСП да даде отговори на редица въпроси свързани с осигуряването на стабилно демографско и икономическо развитие на селските райони чрез задържане на населението и промяна на структурата му в полза на по-младите поколения и чрез запазване на съществуващите и осигуряване на нови и алтернативни икономически възможности и работни места. Конкретните предложения на ЕК ще се обсъждат от държавите-членки и Европейския парламент през 2011 г. и ще завършат  с приемане на ново европейско законодателство за ОСП. С участието и по инициатива на Министерство на земеделието и храните в България също се провеждат такива публични дебати. В страната до 2013 г. включително ще се прилага Схема за единно плащане на площ (СЕПП). В момента експертите от МЗХ в диалог с НПО от селскостопанския сектор изготвят сценарии за  преминаване от СЕПП към Схема за единно плащане на стопанство (СЕПС). Разглеждат се и възможности да се постигне смесен вариант, като в процеса на опростяване и унифициране на Схемата за единно плащане се използват предимствата и на двете системи. В дискусиите за бъдещето на ОСП България твърдо поддържа позицията, че трябва да се запазят възможностите за подпомагане на земеделските производители, както по 1ви стълб на ОСП (директни плащания и мерки за пазарна подкрепа), така и по 2ри стълб за развитие на селските райони. Особено голямо значение придаваме на запазването на директните плащания и тяхното справедливо разпределение между земеделските производители в ЕС. Директните плащания са средство за осигуряване на минимално ниво на доходи на фермерите и доближаването им към доходите от други икономически дейности. Нивото на директна подкрепа е необходимо да се запази като гаранция за стимулиране на производството на достатъчно хранителни продукти, които отговарят на високите изисквания за качество и безопасност. Средствата за директно подпомагане в България се усвояват в много голяма степен, стигат реално до земеделските производители, които могат да ги използват по целесъобразност, в зависимост от конкретната им земеделска дейност, без да се нарушава конкуренцията в земеделския сектор. Усилията ни са насочени към постигане на по-голяма гъвкавост на държавите-членки при използване на чл. 68 от Регламент 73/2009 като възможност за целево подпомагане на специфични сектори, които имат затруднения от икономическо естество, или са необходими мерки за решаване на демографски проблеми или за преструктурирането на даден под-сектор, или носят допълнителни ползи на обществото и околната среда. Наред с това трябва да отпадне историческия подход при определяне на подпомагането на земеделието и да се премахнат различията между държавите-членки. Историческият подход използван в реформата от 2003 г. за определяне нивата на директно подпомагане води до неоправдано различие в индивидуалните нива на подкрепа между отделните държави-членки. Не е оправдано земеделските производители, които спазват едни и същи изисквания, да получават различна помощ, поради това че се намират в различни държави-членки. Трябва да бъдат използвани всички възможни инструменти за премахване на различията между нивата на директното подпомагане между отделните държавите-членки.

questions