Селскостопанските субсидии в Европейския съюз са отговорни за нарастващото замърсяване на водите, морето и почвите на Стария континет, твърди "Ню Йорк Таймс". След като през последните два месеца изданието публикува серия от материали, уличаващи източноевропейските олигарси и популисти в източването на евросубсидии за финансиране на собствените им анти-демократични начинания, сега то обръща поглед и към друг отрицателен ефект на схемите за подкрепа в селското стопанство - екологичните последици.

Как безотговорното селско стопанство отрови водните запаси на Испания?

Докато европейските лидери говорят от години за "позеленяване" на икономиката, а съвсем скоро обявиха и Зелена сделка, с амбиции континентът да стане климатично неутрален до 2050 г., ревизията на действията им досега показва, че те са твърде скромни, неефективни и повърхностни. Аграрният сектор е един от големите замърсители и справянето с неговото екологично влияние няма как да стане без да бъде преодоляно вътрешното противоречие в програмата за финансова подкрепа на фермерите. Връзката между регионите, които получават повече субсидии за земеделие и животновъдство и замърсяването с нитрати, например, е очевидна в съставената от американското издание карта на Северна Италия.

Източник: "Ню Йорк Таймс", преводът е на редакцията.

Последиците от разрастващото се, благодарение и на субсидиите, селско стопанство са видими навсякъде в Европа.

От всички държави, граничещи с Балтийско море, Полша разполага с най-много земеделски земи и е неговият най-голям замърсител. Нитратите, попадащи в почвата и водите от нейните обработваеми площи и животновъдни ферми се изливат в морето, където подхранват растежа на зелените водорасли, видим вече и от Космоса. Гниенето на огромните количества водорасли изчерпват кислорода от водата и оставят гигантски мъртви площи, в които виреят само анаеробни бактерии. Тинята, извлечена от морското дъно там мирише на развалени яйца. За да бъде възвърнато здравословното състояние на мъртвите площи, вероятно ще са необходими поне 200 години.

Полша е петият най-голям бенефициент на селскостопански субсидии, след Франция, Испания, Германия и Италия. Полските власти, разбира се, отричат връзка между финансирането и замърсяването, пише "Ню Йорк Таймс". Според местните институции, фермерите в по-развити държави, като Дания и Швеция използват повече торове на декар, отколкото полските, въпреки че страната беше изправена пред съда от Европейската комисия преди шест години, именно заради прекомерната потреба на нитрати в земеделието.

Едва напоследък властите в северната държава предприемат мерки за овладяване на опасността, като обявяват цялата територия за уязвима от нитрати и най-накрая признават, че селското стопанство замърсява водите. Въведена е и директива, която определя лимити колко тор може да използват фермерите и кога да го използват, както и задължение оборската тор да бъде съхранявана в непромокаеми силози поне половин година. Мерките срещат недоволството на стопаните, които съзират конспирация срещу полското производство в полза на по-развитите западни държави.

Цъфтеж на зелените водорасли в Балтийско море, визуализация: "Ню Йорк Таймс"

Сивата яребица е един от индикативните видове, чието състояние е знак за здравословния баланс между човешката дейност и природата. Ако популацията и намалее с 20%, това включва червена лампа за учените. За последните три десетилетия обаче популацията и се е свила с 90% в Холандия. Яребицата обикновено обитава живите плетове и храсти в полетата. Но с годините, фермерите разчистват все повече и повече земя, лишавайки я от естествените и местообитания. Прекомерната употреба на торове и пестициди допълнително влошава положението, замърсявайки почвите и убивайки семената и насекомите, служещи за храна на птицата.

Властите в ЕС отдавна са наясно с последиците върху дивата природа, до които води селскостопанската политика. Усилията за преодоляването им обаче постоянно биват блокирани. През 2006 г. Съюзът одобрява законопроект за почвите, който е спрян от Великобритания, Франция и Германия. През 2011 г. европейските власти си поставят за цел до 2020 г. да бъде преодолян и обърнат процеса на загуба на животински видове. Една от мерките е задължението фермерите да оставят малки площи трева или жив плет. Но под лобистки натиск, законопроектът е променен, така че стопаните да могат да засяват и тези площи с определени култури. Жътвата им обаче обезсмисля консервационната стойност на земята и прави начинанието безсмислено. Въпреки това, европейските власти обявяват мярката за успешна.

Източник: "Ню Йорк Таймс", преводът е на редакцията.

По крайбрежието на Северозападна Франция хора и животни започват да намират смъртта си. Причината е в купищата водорасли, изхвърлени от морето, чието гниене отделя отровни газове. С години френските власти отказват да признаят съществуването на проблема, защото това означава да признаят връзката му със земеделието. Необходими са години съдебни дела и политически натиск, за да се стигне до официално съгласие, че торовете, използвани в селското стопанство замърсяват почвите, водите, морето и причиняват свръхрастеж на зелени водорасли. Въведени са по-строги закони за употребата на нитрати и замърсяването започва да спада, но все още остава на твърде високи нива, а много крайбрежни територии не успяват да постигнат екологичните стандарти.

За да се справят със ситуацията, местните власти организират извозването на гниещата маса, а в особено тежки сезони, като лятото на тази година, заграждат плажовете и ограничават достъпа до тях.

Европейските институции настояват, че за да бъде прекратено замърсяването с нитрати, фермерите трябва да инвестират в нови решения и да се примирят с по-ниски нива на производство. Фермерите, от своя страна, отказват да приемат изисквания, които ще намалят печалбите им. Миналата година ЕС предложи 25% от бюджета му да отива за справяне с климатичните промени. За постигане на целта, властите разписаха автоматично определен дял от субсидиите за селско стопанство да бъдат посветени на зелени мерки. Според експертите обаче тези мерки са необосновани и нереалистични. Природозащитниците ги определят като грийнуошинг, чиято цел е да избегне истински реформи.

Това, което е неоспоримо е, че парниковите газове от земеделието и животновъдството нарастват, след като години наред намаляваха. Селското стопанство е отговорно за 10% от парниковите газове в ЕС. Голяма част от тях се дължат на метана, отделян от животните във фермите. Торовете допринасят чрез емисии на азотен оксид. А гниещият оборски отпадък - с още метан и амоняк.

Източник: "Ню Йорк Таймс", преводът е на редакцията.

Някои субсидии, като тези, насърчаващи директно животновъдството, влошават нещата, пише изданието. Което означава, че зелените мерки едва ли ще повлияят значително. Страните, опитващи се да ограничат емисиите от земеделието се сблъскват със свирепа съпротива. Тази година Нидерландия предложи намаляване наполовина на отглежданите животни, за да бъдат съкратени емисиите парникови газове. Фермерите отвърнаха с блокиране на улиците в Хага и предизвиквайки най-голямото задръстване в историята на страната.

"Ако ви възнаграждават, за да разрушавате околната среда, вие ще я разрушавате", казва Янец Поточник, бивш европейски комисар по околната среда, "Това е реалността, в която живеем и в която се взимат решенията. Аз опитвах да правя промени и постоянно ми казваха "Не можеш да направиш това!"